Traducción, Edición bilingüe y Prólogo de Zhivka Baltadzhieva
Universidad Complutense de Madrid
На Райна Кабаиванска
Небето ли носи птица
или птицата носи небе?
1997
A Raina Kabaivanska
¿El cielo trae un ave,
o el ave trae el cielo?
1997
КРИЛОПИСИ
Изпълнено е пространството
от край до край с крилописи -
вид стъклописи с пера
в катедралата на въздуха:
послания тайни от птици,
предупреждения, ясновидства,
напътствия за избавление
от птичия, всепроникващ взор.
Но кой ще ги разчете?
1997
GRAFÍAS DE ALAS
Cargado está el espacio
de grafías de alas,
vidrieras que vuelan
en la catedral del aire:
misivas secretas,
advertencias, clarividencias,
designios de salvación
en la omnipenetrante mirada
del ave.
Pero ¿quién los descifrará?
1997
ОБЪРНАТО ПРОСТРАНСТВО
Пространството във смисъл на
свободна безграничност
не се простира
вън от мене.
Събрано е, нагънато
дълбоко в мен,
в човешкага ми болка,
обърнато на буца.
Пространството ми е опорна точка.
Затворя ли клепачи,
о него се държа срещу
стени и хоризонти.
Отвред открито, незапълнено,
то е пълнота.
И все се разширява,
издуто от въздишка,
защото му е тясно.
Безмерност – неговата мярка.
Едно е постоянното му свойство:
че всеки си създава сам
затвор или простор
на шир и глъб.
А то не се намесва -
ни пречи, ни насочва.
Пространството за мен е връзка
все по-далечна, по-безкрайна.
Приемам светлина
от светове,
все по-изчезнали.
1977
ESPACIO INVERSO
El espacio en sentido
de libre sinlímite
no se explaya
fuera de mí.
Está acogido, condensado, doblado
en mi más profundo
dolor,
atado en nudo.
El espacio es mi punto de amparo.
Si cierro los párpados
a él me agarro
contra muros y horizontes.
A todas partes abierto, nunca colmado,
es plenitud.
Y eternamente se expande,
hinchado dе suspiros,
porque se siente como si acordonado.
El sinlímite es su medida personal.
Su única distinción constante:
que cada uno se construye solo
su cárcel o su intemperie
a lo ancho y a lo hondo.
No se entromete,
ni obstaculiza, ni orienta.
El espacio para mí es el vínculo. El contacto
cada vez más remoto, más infinito.
Recibo luz
de mundos
cada instante más extinguidos.
1977
СЛЯП ПОСЕВ
Хвърлени отникъде си,
от самата празна шепа на Вселената –
пръснати опитни семена
на произвол,
или още по-зле –
под безспирен надзор,
ние падаме ли,
падаме
все по-ускорително,
все по-еднопосочно,
все по-отвесно,
все по-все
към Земята,
за да се посеем в нея.
Какво ще поникне от нас?
1977
SIEMBRA A CIEGAS
Arrojadas de ninguna parte
por la mismísima mano vacía del Universo,
semillas de laboratorio,
esparcidas y abandonadas a su suerte,
o peor todavía,
bajo permanente control,
nos precipitamos
y precipitamos
cada vez más aceleradamente,
más unidireccional,
más vertical,
cada vez más y más
hacia la Tierra,
hasta sembrarnos en ella.
¿Y qué brotará?
1977
СИЯЙНО БЪДЕЩЕ
- Птичка? – ще питат децата. – Що е то?
- Нещо пъстро, пернато, крилато.
Много красиво, много изящно.
Чак до облаците лети,
Пее като кристална камбанка.
- Хвърка? – децата ще ахат. –
Без батерийка, сам-само?
Даже пее така вълшебно?
Цяло в шарени, чудни пера?
И не напада, не ни убива?
Не! Това е измислица!
Нямало е и не може да има
такова приказно същество!
1997
FUTURO RADIANTE
- ¿Pájaro? – preguntarán los niños. - ¿Pero qué es eso?
- Algo policromo, con plumas, alado.
Muy hermoso, etéreo.
Vuela hasta las nubes.
Y canta como una campanilla cristalina.
- ¿Vuela? – exclamarán los niños. – ¿Sin pilas,
por sí sólo?
¿Su canto hechiza?
¿Todo plumas de colores deslumbrantes?
¿Y no nos ataca, no mata?
¡No! ¡Fantasías!
¡No ha habido, y menos habrá todavía
un ser así, de cuento de hadas!
1997
ИЗМЕРЕНИЯ ИЛИ РАЗПЯТИЯ
От крило до крило,
разперени -
мярката на птицата
за хоризонта.
От ръка до ръка,
пригвоздени -
мярката на човека
за Вселената.
1977
DIMENSIONES O CRUZ
De ala a ala,
abierta,
la medida del ave
para el horizonte.
De mano a mano,
en la cruz clavada,
la medida del hombre
para el Universo.
1977
ДОКЪДЕ ЩЕ СТИГНЕМ
От ерата на грандиозните динозаври,
макар че са бягяли шеметно бързо,
едвам са стигнали до нас вкаменелости
на прешлен, копито.
От нашата ера на наперени хомозаври,
хвърчащи със свръхзвукова скорост,
докъде ще стигнем изпод пепелищата
с ръждясала гилза?
Дали по-висши бъдещи хиксозаври
ще спуснат водолази aрхеолози
с телепатични нокти да изчегъртат
из дъното на времето
от потъналите ни навеки гемии
замразен ембрион от безумна идея,
отпечатъци от болка, изкопаемо от песен,
молюски от словеса:
Non omnis moriar.
To be o not to be.
SOS.
1987
HASTA DÓNDE LLEGAREMOS
De la época de los enormes dinosaurios,
a pesar de que corrían a desmayante velocidad,
apenas han llegado a nosotros fósiles
de vértebra o cascarón.
¿Desde nuestra época de vanidosos homosaurios
que vuelan a velocidad supersónica,
hasta dónde llegaremos bajo las cenizas
con el herrumbroso casquillo de bala?
¿Bajarán? los superiores equisaurios,
subatmosféricos buceadores - arqueólogos,
a arrancar con telepáticas uñas
desde el fondo del tiempo de nuestros barcos,
hundidos para siempre jamás,
el congelado embrión de una loca idea,
las huellas dactiloscópicas del dolor,
los moluscos de unos verbos:
Non omnis moriar.
To be o not to be.
SOS.
1987
* BLAGA DIMITROVA, ESPACIOS, La Poesía, señor hidalgo, Barcelona, 2006, traducción, edición bilingüe y prólogo de Zhivka Baltadzhieva.
0 comentarios: